flexile-black-logo
Схемата за подпомагане на заетостта 60/40 може да продължи да действа и след 1 юли, но с изменения, които позволяват включване на повече сектори и подпомагане на някои от тях в по-голям размер.Това ще е възможно при получено одобрение от Европейската комисия, стана ясно вчера при обсъждането от тристранния съвет на промяна в Постановление № 55 и на секторни мерки за стимулиране на икономиката. Голяма част от тях получиха подкрепа от социалните партньори и са минали през одобрението на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Очаква се финално произнасяне и от правителството.Сред внесените предложения за мярката 60/40, получили одобрение от социалните партньори, е на КНСБ – за секторите „Туризъм“ и „Транспорт“ тя да бъде трансформирана в 80/20, като включва и новоназначени работници. Мотивът е, че тези два сектора са пряко засегнати от въведеното извънредно положение и се нуждаят от по-съществена държавна подкрепа.

КНСБ предлага още към икономическите дейности, които могат да участват в схемата, да бъде добавен и сектор „Селско стопанство“. Това получи единодушна подкрепа от социалните партньори. За да се реализа е необходима нотификация от ЕК. Предложението, инициирано от Федерацията на независимите федерации от земеделието към КНСБ, е в резултат на наблюдения и сигнали за силно засегнати браншове като отглеждане на свине, горско и рибно стопанство. При тях, особено в селските райони, определени категории работници са с преустановена дейност и е необходима компенсация за запазване на заетостта им.

За секторите „Туризъм“ и „Транспорт“, които са сред най-засегнатите в кризата, социалните партньори подкрепиха и следните предложения на КНСБ:

  • Директно финансиране на работодатели от хотелиерския и туроператорския бизнес (средни и големи фирми с финансови затруднения) на база документално доказани щети и платените данъци към държавата. Мотивът е, че мярката ще има бърз ефект при стартирането на туристическия сезон. Секторът генерира 13% от БВП.
  • Пренасочване на товарния трафик към железопътния транспорт и създаване на зелени железопътни коридори. Паралелно  това би трябвало да се осъществи и по отношение на водния и въздушния транспорт.
  • Безвъзмездно целево финансиране за всички оператори, извършващи обществен превоз на пътници по време на извънредното положение. Градски пътен и железопътен транспорт, общинските транспортни оператори и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД генерират огромни загуби, за да поддържат транспортната услуга за гражданите при специфичните условия и са сериозно засегнати от предприетите мерки във връзка с въведеното извънредно положение.

За да се стимулира бързото излизане от кризата, социалните партньори одобриха и следните мерки, предложени от КНСБ и насочени към важни за икономиката сектори:

  • Максимално ускоряване на разплащанията за реализирани обществени поръчки от строителния и индустриалния сектор.

По тази мярка има обща позиция на ФНСС към КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” –  КТ „Подкрепа”. Тя ще допринесе за повишаване на финансовата стабилност в процеса на възстановяване от кризата, за стимулиране на инвестиционната активност и намаляване на междуфирмената задлъжнялост.

  • Осъществяване на обществени поръчки за инфраструктурни проекти и проекти за енергийна ефективност, съобразени с инвестиционната програма по изпълнението на Стратегията 2030 и за постигането на амбициозните цели на Зелената сделка на ЕС.

И тази мярка е инициирана от ФНСС към КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” –  КТ „Подкрепа”. Мотивът е, че ЕК слага особен акцент върху ролята на обществените поръчки в периода на възстановяване след кризата. Мащабни инфраструктурни проекти ще осигурят допълнителна заетост и подем в икономиката като цяло чрез изграждането на нова и модерна производствена, пътна, комункационна, социална и жилищна инфраструктура.

Осигуряване на целево финансиране на проекти за саниране на жилища и енергийна ефективност при свобода за кандидатстване, външно финансиране от европейски програми и задължително участие (съфинансиране в разумни размери) от кандидатите за включване.

По предложението има обща позиция на ФНСС към КНСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване”- КТ „Подкрепа”. Аргументът е, че мярката ще има положителен ефект не само в областта на енергийната ефективност, но и в повишаване на заетостта и доходите, подобряване на социалната среда и условията на живот на населението. Подобреният достъп и съфинансирането ще допринесат за по-голяма прозрачност на мярката и контрол върху качеството на изпълнение.

  • Да се възстановяват непреките разходи от въглеродни емисии на енергоинтензивните индустрии.

Предложението е направено от СФ Металици. Споделено е в обща позиция с БАМИ.  Компенсирането на  разходите за високата цена на електроенергията,  поради санкциите за парникови газове на електропроизводителите, е от приоритетен интерес.

  • Актуализиране на позицията на България по отношение на амбициозните цели на „Зелената сделка“ и системата за търговия с емисии.
  • Да се отложи промяната на регулираните цени и следващият регулаторен период да започне от 1 септември 2020 г.

Тази мярка ще даде възможност за задълбочен и обективен финансово-технически анализ на всички последствия от извънредното положение и икономическата криза върху енергийните предприятия, както и за осъществяване на вече обявени намерения за промени на енергийния пазар и за въвеждане на мерки за подкрепа на индустриални потребители. Отлагането на ценовото решение за 2020-2021 г. ще намали рисковете за неблагоприятно финансово въздействие за потребителите на свободен пазар и за основните генериращи дружества у нас, но няма да се отрази негативно за потребителите на регулиран пазар.

  • Финансово обезпечаване на разходи на задължените лица по Закона за енергийна ефективност по линия на програмите за излизане от икономическата криза.

Прилагането на предвидените мерки за енергийна ефективност, които изискват значителни инвестиции както от енергийни дружества, така и от крайни потребители, следва да се преразгледат, като се отразят ефектите от извънредното положение. Същевременно, за постигане на резултати в областта на енергийната ефективност, е добре да се предложи съвместното им прилагане заедно с мерките за финансово подпомагане след кризата, кето ще облекчи финансовата тежест за задължените лица.

КНСБ предлага още да отпадне внасянето на дължими месечни вноски от приходите на енергийните предприятия във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Те са 5 на сто от продадената електрическа енергия, услугите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ.

Така мярка към момента не среща одобрението на всички работодателски организации, но и по нея се върви към консенсус. Водят се интензивни преговори с Министерството на енергетиката и има разбиране за необходимостта и важността й.

Според КНСБ е нецелесъобразно предприятия от енергийния сектор, които не формират печалба, да бъдат облагани с допълнителни разходи. Припомняме, че фондът бе създаден с цел финансово стабилизиране на българския електроенергиен сектор чрез редуциране на текущия дефицит в НЕК. За първото тримесечие на 2020 г. НЕК излиза на печалба, а приходите във Фонда от продажба на емисии значително надвишават постъпленията от други пера, включително и на тези по чл.36е от ЗЕ.